Факти за превода

Преводът представлява предаване на смисъла на текста от изходния език на целевия език като се запазва значението.
Преводачите винаги рискуват неподходяща употреба на идоми от изходния език в превода на целевия език. Но от друга страна такива преливания могат да внесат полезни преводни заемки, обогатяващи целевия език. Всъщност преводачите значително са подпомогнали оформянето на езиците на които превеждат.

Точността и прозрачността са двойни идеали в превода, които често си противоречат. Точността е степента, до която преводът предава точно смисъла на изходния текст без изкривяване. Прозрачността е степента до която преводът изглежда на говорещия целевия език като първоначално написан на този език и отговаря на неговата граматика, синтаксис и говор. Превод, който отговаря на първия критерий се нарича "точен", а превод, който отговаря на втория – „идиоматичен". Двете качества не са непременно взаимно изключващи се.

Критериите за преценка на точността на превода варират в зависимост от предмета, вида и използването на текста, неговите литературни качества, социалният или историческият му контекст и т.н. Критериите за преценка на прозрачността на превода изглеждат по-прости: един неидиоматичен превод звучи погрешно, а в крайни случаи преводите „дума по дума”, генерирани от много системи за машинен превод често са пълни безсмислици. Въпреки това в определен контекст преводачът може съзнателно да желае да направи буквален превод. Преводачи на литературни, религиозни или исторически текстове често се придържат възможно най-близо до изходния текст, разтягайки границите на целевия език, за да се получи неидоматичен текст. Един преводач може да приеме изрази от изходния език, за да осигури „местен колорит”.

Въпросът за точността срещу прозрачността е формулиран също по отношение на официалната еквивалентност и функционална еквивалентност. Официалната еквивалентност съответства на буквален превод, а динамичната – на предаването със свои думи. Функционалната еквивалентност предава основните мисли, изразени в изходния текст – ако е необходимо за сметка на буквалността и словореда. Обратното, официалната еквивалентност (търсена чрез буквалния превод), се опитва да предаде текста буквално или „дума по дума”, ако е необходимо за сметка на естествените характеристики на целевия език.

Все пак няма ясна граница между функционалната и официалната еквивалентност, напротив – те представляват спектъра от преводачески подходи. Всяка от тях се използва при различни случаи и в различен контекст от един и същ преводач, както и в различни точки в рамките на един и същ текст – понякога едновременно. Във всички случаи компетентният превод предполага разумното съчетание на официална и функционална еквивалентност.

Comments are closed.